Пантерата

Вчера, на автобусната спирка, видях една жена. Четеше статия във вестника за някаква избягала пантера. Жената разтвори вестника, и той изцяло скри лицето й. Останаха да се виждат само ръцете - тънки и сурови, като на човек, прекарал целия си живот в къртовски труд.

“Мяу бе, каква пантера!” - каза някой. Но може би не каза. Може би само ми се стори.

Полицията търси нещо, което не съществува. Хората бягат от нещо, което никога не са виждали. Медиите разказват за нещо, което са изгубили по пътя между думите и истината.

В понеделник пантерата беше черна. Във вторник - черен леопард. В сряда - само сянка. В четъртък, общината подписа договор за нов мол на мястото на парка.

Докато всички търсеха пантерата, някой беше изкупил земята. Метър по метър. Подпис след подпис. В тишината, между новините.

Срещнах отново жената от спирката. Този път четеше друг вестник. За друга пантера. Или за същата, но станала различна.

“Къде отиде пантерата?” - попитах.

“Коя пантера?” - отвърна тя. “А къде отиде паркът?”

Но никой не пишеше за парка. Никой не търсеше дърветата.

Хартиени пантери ловуват хартиени сенки.